Ще позволиш ли да си иде любовта
Ще позволиш ли да си иде любовта,
в нощта, когато даже славеят не пее?
Ще я изпратиш ли да скита в самота
и само в сенките злокобни да се рее?
Ще си отдъхнеш ли тогава в тишина,
в сърцето ти ще стане ли по-леко?
И ще пролееш ли поне една сълза,
за любовта и утрото отминало далеко?
Тя, любовта, е силна, издръжлива,
тя цвете е, което даже да заплаче,
от сълзите корена си ще полее
и изоставена не би била сираче.
Тя вкопчва се във спомена,
тя връща се назад към пролетта
и даже в безразличие отровена,
пак не е самотна във нощта.
Тя, любовта ми, има скрита тайна,
зарежда се от твойта топлина
и като светулчица потайна
акумулира и сияе във нощта.
Но вече скапа се и губи сили,
акумулаторът загуби мощност и сега
единствено от тебе има нужда, мили,
не я оставяй да си иде в самота!
в нощта, когато даже славеят не пее?
Ще я изпратиш ли да скита в самота
и само в сенките злокобни да се рее?
Ще си отдъхнеш ли тогава в тишина,
в сърцето ти ще стане ли по-леко?
И ще пролееш ли поне една сълза,
за любовта и утрото отминало далеко?
Тя, любовта, е силна, издръжлива,
тя цвете е, което даже да заплаче,
от сълзите корена си ще полее
и изоставена не би била сираче.
Тя вкопчва се във спомена,
тя връща се назад към пролетта
и даже в безразличие отровена,
пак не е самотна във нощта.
Тя, любовта ми, има скрита тайна,
зарежда се от твойта топлина
и като светулчица потайна
акумулира и сияе във нощта.
Но вече скапа се и губи сили,
акумулаторът загуби мощност и сега
единствено от тебе има нужда, мили,
не я оставяй да си иде в самота!
© Живка Иванова All rights reserved.
