Ще продължа да пиша
Понякога звучат
като бълнуване
любимите ми стари стихове.
Понякога
неканено сънувани
прииждат нощем
в тишината синкава.
Засипват ме
с похвали или упреци,
а критиката като бич ме шиба.
По многолюдните Бургаски улици
закърмена съм
най-напред със стихове,
а после с мириса
на сол и риба.
И как ли се достига Христо Фотев
или Недялко Йорданов?!
Като прашинка дразнеща в окото
са моите брътвежи за любов.
Пък и на кой ли му се слуша
за скучни дребнички проблеми?
Във времена на глад и суша
за стихове
на кой му дреме?
Децата ни наместо книги
лениво комикси разгръщат.
Отдавна детството им
си отиде
и нищо вече не е същото.
Израстват гении компютърни,
мечтаят за пари
и лесна слава.
Престанаха
на жмичка да играят
и приказките са забравили.
И затова ще продължа да пиша -
дори единствено
заради внуците.
Със всяка глътка въздух
ще издишвам
магията на думите
и звуците.
© Нели Вангелова All rights reserved.
