... ще рисува с гълъбови пера в себе си нощи
Ще покрие със забрава
следите му в очите си.
Омръзна й да рисува залези
върху чужди платна,
ще измие боите от пръстите
и ще хвърли четките в огъня.
Свърши се!
Всичко се свърши!
Тя не успя...
Не нарисува себе си в него,
нали щрихите все изчезваха
а цветовете избледняваха...
Боли я.
Сякаш някой простреля
гълъбите,
гнездили в душата й
и те издишат…
последeн миг на полета,
последен полет на мига.
После падат бавно надолу -
кървавата струйка
ги обесва.
Понякога не е достатъчен
куршумът,
а смъртта не е край...
И край не е краят...
А тя ще ги събере -
с формалин ще ги препарира
и дълго, дълго
ще ги прегръща още
и пак ще рисува -
ще рисува с
гълъбови пера
в себе си нощи.
© Истинска All rights reserved.
