Ще рисувам начало
Ще разхвърлям на времето празните мисли
от небето провиснали в хладния ден.
Ще изпратя по вятъра две чадърчета чисти
от глухарче разпукнало в светлината пред мен.
Ще рисувам начало, чрез сърцето на Гея,
с богове ще чертаем в тишината небе,
а от Зевс гръмотевична сила ще взема,
за да стигна вълните на прекрасно море.
С тях ще трия ли, трия самораслите чувства
по земята напукана - чак до гнилост крещи,
от забързано време се превърна във пуста,
без любов, а с омраза. Всеки ъгъл крещи.
И тогава стихът ми пак ще грее до жълто
сред зелено и пъстро. Пак ще бъда Жена.
Ще летя без оковите ледени в дните.
Искам просто отново да съм цвете с крила!
Ще посяваме стръкче с теб по равното. В изгрев!
А по залез телата ни във едно ще пламтят.
Хоризонтът ще сипе водопад - любовта ни
и с парчета от пъзел ще редим по-добър света.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
