ЩЕ СА КРАСИВИ ЗИМНИТЕ МИ ДНИ
... какво от теб ще взема, мое лято, когато си затръгваш мълчешком,
от грубата постеля, на която преспах във твоя лек тръстиков дом? –
парче мелтем – дванайсет метра вятър, сетре да си ушия – и костюм,
перо от гларус, срязал необята, със братята си развъртял джурум,
едно изящно гребенче от габър, забравено на варненския плаж,
и облаче – да литна с дирижабъл, в това поне натрупах трудов стаж,
джоб мидички за милата ми Влада, тринадесет ми стигат за гердан –
ако премине с мен под листопада, да ме помилва с бялата си длан,
то, май, че друго нищо не остана? – ще са красиви зимните ми дни...
За спомен ще си гребна шепа пяна от хребета на морските вълни.