Ще са красиви зимните ми дни
ЩЕ СА КРАСИВИ ЗИМНИТЕ МИ ДНИ
... какво от теб ще взема, мое лято, когато си затръгваш мълчешком,
от грубата постеля, на която преспах във твоя лек тръстиков дом? –
парче мелтем – дванайсет метра вятър, сетре да си ушия – и костюм,
перо от гларус, срязал необята, със братята си развъртял джурум,
едно изящно гребенче от габър, забравено на варненския плаж,
и облаче – да литна с дирижабъл, в това поне натрупах трудов стаж,
джоб мидички за милата ми Влада, тринадесет ми стигат за гердан –
ако премине с мен под листопада, да ме помилва с бялата си длан,
то, май, че друго нищо не остана? – ще са красиви зимните ми дни...
За спомен ще си гребна шепа пяна от хребета на морските вълни.
© Валери Станков All rights reserved.
