Ще се пържим вовеки в тигана
Скъпи братя и скъпи сестри, днес светът се е скапал тотално!
Ако съвест у нас не крещи, значи чезнем в безкрая брутално!
Аз не зная какво е това. Вън народът е смазан от болка...
Как ще минем през тази тъга? Ще успея да дишам, но колко?
Няма вече надежда добра... Добрината е сляпа и куца...
Днес животът си има цена, а е всъщност разбита каруца!
Озверяла и мощна тълпа се понася напред и забравя,
че любов украсява света, и добрите си нрави заравя!
Скъпи братя и скъпи сестри, докъде се докарахме са̀мо!
В мен сърцето разбито крещи и се дави в поредна измама!
Всеки иска да бъде добър и добър да пътува нататък,
но над всеки надвисва чадър, а животът е толкова кратък!
След цената на тока живях! Днес за капка надежда се моля!
Днес надежда за нас не видях! Да живее великото олио!
Тези рими последни творя и се сривам! Душата е рана!
Ако ние не вдигнем глава, ще се пържим вовеки в тигана!
© Димитър Драганов All rights reserved.
Иначе ми хареса много!
