13.03.2022 г., 7:36 ч.

Ще се пържим вовеки в тигана 

  Поезия
170 0 4

Скъпи братя и скъпи сестри, днес светът се е скапал тотално!

Ако съвест у нас не крещи, значи чезнем в безкрая брутално!

Аз не зная какво е това. Вън народът е смазан от болка...

Как ще минем през тази тъга? Ще успея да дишам, но колко?
 

Няма вече надежда добра... Добрината е сляпа и куца...

Днес животът си има цена, а е всъщност разбита каруца!

Озверяла и мощна тълпа се понася напред и забравя,

че любов украсява света, и добрите си нрави заравя!
 

Скъпи братя и скъпи сестри, докъде се докарахме са̀мо!

В мен сърцето разбито крещи и се дави в поредна измама!

Всеки иска да бъде добър и добър да пътува нататък,

но над всеки надвисва чадър, а животът е толкова кратък!
 

След цената на тока живях! Днес за капка надежда се моля!

Днес надежда за нас не видях! Да живее великото олио!

Тези рими последни творя и се сривам! Душата е рана!

Ако ние не вдигнем глава, ще се пържим вовеки в тигана!

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви! Остават надеждите за нещо по-добро. Лека вечер!
  • Оффф, дано да няма олио за нашия тиган и да не се пържим! Иначе ми хареса много!
  • Репортерски рефлекс, браво!
  • " Няма вече надежда добра...
    Добрината е сляпа и куца...
    Днес животът си има цена,
    а е всъщност разбита каруца!"👍

    Браво, светкавична реакция, Митко!
Предложения
: ??:??