Ще се срещнем ли
Не си при мен
и все пак тука си.
Вървим по пътя си навън.
С целувки изрисувам по ръцете ти
следите от реален сън.
По тях ще тръгна.
Ще се срещнем ли?
Строя ти в мислите си дом.
Облян с очи, ще си полегнеш
в прегръдките ми неприспан.
Нелеки дни коват ти мечове,
блестят в браздите ти като звезди.
И много болка премълчавана
от погледа ти тъжно бди.
Поглеждаш ме...
не знаеш, че се моля,
пак будна съм в сън скован.
А ти си тук,
но май си другаде,
върни се, щом останеш сам.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
