Oct 22, 2008, 11:26 PM

Ще се върна

Poetry » Love

1K 0 1

Ще се върна.
Но не искам да ме чакаш.
Прощавай, че гръб ще ти обърна,
ала не искам да те виждам как плачеш.

Аз казах, ще се върна.
Но това е тежко бреме.
Ела, позволи да те прегърна,
че няма да ме има дълго време.

Недей ме чака, казах вече.
Ще се върна, ала не какъвто бях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gretenceto (Грета Маркова)

Ела, позволи да те прегърна,
че няма да ме има дълго време.

2008-11-04T10:03:10+02:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0