Ще си останеш блясъкът във моите очи

и нежен като вятър ще ме галиш.

Ще си остана по устните следи,

от грях един, със които ще мечтаеш.

Ще си останеш стон от арфа 

и всяка утрин любовта ми ще е будна. 

С залеза ще съм любима песен,

която ще си пееш, за да заглушиш

на сърцето си прииждащите чувства.

Ще бъдеш пътеводната звезда

и всеки път със теб ще бъде лесен.

Ще бъдеш моята присъда

обречена без теб да бъда вятър,

разпръскващ голите ти чувства.

И в зимата на любовта ти

да донеса най-топлата прегръдка.

Ще си една сълза

в пороя от прииждащи сълзи

и само тя след бурята неканена

по устните дълбае пак следи

и неизплакана отново в мен гори.

17.04.2008

Бургас