Ще си отида
Ще си отида тихо, както съм дошъл,
ще се завърна в моите покои,
прегазен бях в живота зъл,
захапаха ме хищните копои.
И мразех, о, как мразех
измамните слова, лъжата,
и чувствах се неистово раздразнен,
когато ме притискаха в душата.
Ще си отида тихо, както съм дошъл,
пръстта, земята ще разровя,
животът се оказа подъл, зъл
и зъл да съм и аз ще пробвам.
Но фалшът бавно ме убива
и ядно жилите изстиват,
реката на омразата прелива,
съвестта е болка, не заспивам.
Ще си отида тихо, както съм дошъл,
доволни винаги ще има,
звъни по бузата шамарът зъл,
а птицата лети, неуловима.
© Димитър Станчев All rights reserved.
