Ще си спомниш за мен
И няма да ти липсвам лятото,
Ще си спомниш за мен зимата.
Когато снегът е толкова натрупал,
Че едва можеш да вървиш.
И ще си спомниш за мен,
Когато засвириш пак на пианото,
Ще ме чуеш в нечий акорд,
Как плача, дълбоко във тебе.
Когато се прибираш вечер,
Скован от студ, измръзнал,
И налееш от моето вино,
На някоя друга жена.
Ще търсиш моята плът –
В нейното тяло,
А тя ще забива нокти у кожата ти,
Задето още ухае на моята.
И ще ме проклинаш,
Задето не изчезвам,
Макар и да ме няма.
© Красимира Гущерова All rights reserved.
