Ще струи...
Само камбанен звън ще остане
зад спомени във думите скрит.
Един миг и след него вечност,
а по пътя след мен друг ще върви.
Ще струи тишината във бяло,
а земните дни ще разпалват
пожари във картини и листи
и нови пътища ще ги дописват.
Ще чезнат следите по пясъка
от прилива нов доизгладени
и в шепота таен на вятъра
ще догонват листата прошарено.
Ще боли на времето спомена,
а звездите ще бъдат пак същите.
С други хора,в други пиеси
подменили декорите в истини.
© Надя Вълканова All rights reserved.
