Ще сваря аз мълчани треви
УсмихнИ се... показваш тъй рядко
комплектът - усмивка със сини очи.
Споделяш я с мене, а тъй ти отива,
макар болка от тях да струи.
Пореден завършек на новия ден
и изчерпан се чувстваш накрая.
Повярвай, но аз съм начало за теб,
загадка съм, женска омая!
И сили да нямаш, с биле вълшебно
ще сваря питие от мълчани треви
и Любов ще добавя - магия
от нашите слънчеви, влюбени дни.
На двама за светлото нека отпием
вино - по чаша, червено, с привкус,
нежно - пелинен и сладък, с уюта
на срещи с аромат на мускус...
За да превърнем и грозните рани
в прекрасни и росни цветя.
Омагьосани, с тебе нека останем -
двойната обич със двойна съдба.
© Петя Кръстева All rights reserved.
