Ще те целуна!

Запознахме се преди секунда,

а ти засипваш ме със думи.

Разказ за лято и море

тихичко плени духа ми.

Така омайно и наивно

всяка дума приближи те,

а аз безпомощно се давех

на кошута във очите.

„Ще я целуна.” – си помислих.

Думите валяха наведнъж

и попиваха в душата.

Разказа ти бързо сля

реалността с мечтата.

Ти пристъпваше по-близо

и въздуха опасно свърши.

Трябваше да кажа нещо

преди разговора да завърши.

„Ще те целуна!” – ти прошепнах.

„Но защо?” – попита ти

с усмивка на лице.

Исках да ти кажа

как плени моето сърце.

Но беше вече късно,

приближихме се сами

един към друг

и докоснахме се с устни...

...и те целунах.