Ще те целуна!
Ще те целуна!
Запознахме се преди секунда,
а ти засипваш ме със думи.
Разказ за лято и море
тихичко плени духа ми.
Така омайно и наивно
всяка дума приближи те,
а аз безпомощно се давех
на кошута във очите.
„Ще я целуна.” – си помислих.
Думите валяха наведнъж
и попиваха в душата.
Разказа ти бързо сля
реалността с мечтата.
Ти пристъпваше по-близо
и въздуха опасно свърши.
Трябваше да кажа нещо
преди разговора да завърши.
„Ще те целуна!” – ти прошепнах.
„Но защо?” – попита ти
с усмивка на лице.
Исках да ти кажа
как плени моето сърце.
Но беше вече късно,
приближихме се сами
един към друг
и докоснахме се с устни...
...и те целунах.
© Мартин Николов All rights reserved.
