Ще те целуна... и ще падна... - триптих
Ще те целуна... и ще падна... - триптих
(по О. S.)
За тази непрочетена тъга
благодаря на твоите очи!
Приятели да бъдем?! Ха, сега...
Приятелството, знаеш ли, горчи...
Разделят ни пространства и години,
и Паметта, претрупана от спам...
Делийтнати са Полетът и Синьото...
Ти си сама... и аз отново сам...
Не ще дочакам, няма да се мая,
да видя твоя Бог, при тебе влязъл...
Ще тръгна, под ръка, в нощта, с Оная...
Ще грабна якето и ще изляза...
- - -
Ей, гарсон, налей отрова!
Сам съм. Във квартална кръчма
и не ми достига Словото...
Сякаш Края си поръчвам...
Вярвах, каех се и молех,
а животът е игра...
Челен ангел с мене спори
сметката си да платя...
И предателства пресметнах,
и на Чувството палачите,
клетвите, уж все "заветни",
и лъжците, и играчите...
Ритащи, в сокака, просяк...
и слепците... и сакатите...
Неумеещи "да носят"...
и перата на "крилатите"...
Искащи "полезни връзки",
а презиращи Света...
Можещите "мутри" дръзки
са над Хляба и Греха...
Във Душата ми е хладно...
Чашата ми е готова...
Ще я пия много бавно...
Ей, гарсон, налей отрова!
- - -
Хайде, Обич, да играем на карти!
Турил съм тестето на масата...
Ти си Дама Пика!? Прекрасно!
А аз съм Джокерът... за украса...
Залагаш отново на успеха.
В ръкава ти е скритият коз...
Аз съм ти само утеха...
Аз не съм Оня, а тоз...
Ти искаше всичките страсти,
а живееше при стария крал...
Дадох ти всичко Прекрасно.
Душата си... И нея бих дал!
Но вече ще поставя точка.
В сърцето нож е доста гадно...
Аз нямам време за отсрочки...
Ще те целуна... и ще падна...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Усмивки и малко тъга предизвика в мен с това стихотворение... нещо ми напомня за летене? Не знам, може би Полетът и Синьото, а може би "Ще те целуна... и ще падна..." Много ми хареса
