Ще те чакам,
сред смълчаните чайки на утрото,
с преболяло, но огнено дишащо,
вярно сърце.
Пак огряна от слънчеви юнски усмивки
и надежда, да бъда частица от теб.
Ще те чакам,
сред перлено-бялото було,
неразкъсано още от черните зли ветрове.
Ти ела и с последния вик на мечтите си,
превърни ме в Жар-птица
в твойто синьо небе.
© Дочка Г All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
