Apr 28, 2007, 11:15 PM

Ще те намеря

  Poetry
975 0 11
 

Ще те намеря,

знам че съществуваш -

дори да си извън реалността,

дори да си една химера

или просто някаква мечта.

Каквото и да си,

ще те извая

с копнеж, със чувства  и с душа,

душа, която да погаля

с дъха на влюбена жена.

А ти дали ще ме познаеш

сред толкова копнеещи души,

дали ще искаш да ме приласкаеш,

когато във душата загорчи

от думи неизказани, от липси,

от вледеняващи сълзи

или в деня ми ще разлистиш

отново кървави бодли?

Но даже и с бодли да ме погалиш

ще зная, че си вече тук,

ще зная, че съм те създала

от нищото на празен  звук...

А ти раздавай се, обичай,

бъди благословия за жена -

онази... дето всичко свое

би жертвала за любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...