Ще те намеря
Ще те намеря,
знам че съществуваш -
дори да си извън реалността,
дори да си една химера
или просто някаква мечта.
Каквото и да си,
ще те извая
с копнеж, със чувства и с душа,
душа, която да погаля
с дъха на влюбена жена.
А ти дали ще ме познаеш
сред толкова копнеещи души,
дали ще искаш да ме приласкаеш,
когато във душата загорчи
от думи неизказани, от липси,
от вледеняващи сълзи
или в деня ми ще разлистиш
отново кървави бодли?
Но даже и с бодли да ме погалиш
ще зная, че си вече тук,
ще зная, че съм те създала
от нищото на празен звук...
А ти раздавай се, обичай,
бъди благословия за жена -
онази... дето всичко свое
би жертвала за любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
