Преди вратите да затворя
на отлетелия работен ден,
на вятъра ще се помоля
да те целуне вместо мен.
Луната срамежливо ще пробудя.
В очите звездни ще се приютя.
И заедно във нощната полуда
с магията им ще се съюзя.
Във сънищата твои ще се гмурна
като вълшебна,палава река.
И нежничко ще те обгърна
в кипяща, тръшнеща вълна.
Ще галя личицето спящо
безмълвно, с мокреща уста.
Ще капне на сърцето ти горящо
една изгубена сълза.
По вените с кръвта ти ще се слее.
Ще влезе в теб, изригваща страстта.
До утрото,щом славеят запее
отново и отново ще те съблазня.