Дали ще ти липсвам, се чудя сега,
дали ще ти липсват моите грешки,
ще ти липсват ли сълзите и смеха,
караниците и всичките забешки?
Ще можеш ли да дишаш,
да живееш пълноценно и щастливо?
Ще се сещаш ли за мен и пишеш
или ще ме подминаваш горделиво?
Ще ти липсва ли моята лудост,
когато яхвам, от време на време, метлата?
Е, не е кой знае каква трудност,
ще оцелееш и без мен на земята...
© Мелиса All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
