Ще трябва още да се уча...
Отваря Бог вратите си към рая,
за да ме пусне вътре и да ме измие
и аз, живял край прага му назаем,
ще го прекрача и оттам ще видя
как влизам мълчешком и се покайвам.
От дъното. За да ме видят всички,
и без да ме боли, с любов признавам,
че винаги съм искал да обичам
и че животът, натрошено зрънце,
към този край отдавана сам търкалях.
След него дълго тичах да го върна,
но само закъснявах и се калях.
В молитвите си бавно ще си спомня,
как любовта превърнах във провали,
а после сам, като пиян бездомник,
за да ме стопли, тихо я запалих.
Но не е работа това на Господ,
дори не бива в храма да ме слуша,
защото всичко е безкрайно просто,
а аз ще трябва още да се уча...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
