Ще умре ли?
Жив съм и ръцете ми треперят,
копнеят за живот и за любов.
Душата ми не бърза и се смее,
а мислите се лутат в странен зов.
Косата му е сива и зелена.
Сърцето му е лудо и добро.
Животът му се стича по полени
и дави се в небесното русло.
Ще търси изход и ще го намери,
ще се пречупи, после пак ще се роди,
ще изживее вечните промени
и нов и чист съдбата ще твори.
Животът му е кратък и безмълвен,
живее в приказка, в безумен лес.
Когато всичко тихо е и тъмно,
тогава проявява своя бес.
Тогава тръгва с вой до небесата
да търси свойто място на света.
Тогава стига чак до низината,
в която вижда своята съдба.
Така видях съдбата си безкрайна.
Така се врекох в клетва с моя дух.
Така потърсих щастието трайно.
Така сломих се и изгубих дъх.
Желая да приключа с небесата.
Желая да се срещна с моя път.
Желая да съм нов и свободата
да може да ме срещне със сънят.
© Нико Ников All rights reserved.
