Ще вяхнат сънищата
Ще вяхнат сънищата във очите,
щом мене не очакваш в тях.
Безцветна ще остана в мислите
и вече няма да съм аз.
Не ме ли сетиш във гръдта си, като огън,
разгарящ във кръвта ти страст,
не мина ли светкавично в дъха ти,
ще бъде друга, ала няма да съм аз.
И ако този цветен кръг в очите
не сещаш и не виждаш моя свят,
върви си, след тебе с дъждовете
ще бъда по-щастлива с тях.
Защото ще гасят пожари,
разраснали се вътре в мен,
и в капките презряла, любовта ми
ще изтече от нощите ми в ден.
И с утрото в зениците ще блесне
надежда, като утрото добра.
Навярно някога ще срещна
любов, която при теб не е била.
Не искам чаша, от която да отпивам.
Не ме засища само мъжката ти страст.
Морета са ми нужни, за да плувам.
И океан, на който себе си да дам.
Да пори с мене ветрове от огън
и да завихря във сърцето блян.
Когато ме сънува, да ожида
любов, която аз наяве да му дам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
