Ще върна пак при мене любовта!
Аз виждам твойте пръсти ледени,
да търсят брод до моето сърце,
преправил глас със звуци медени.
Напразно е! Аз виждам твоето лице!
Не ще сковеш ти в студ сърцето ми,
макар да сипеш мраз и снежни хали,
Не виждаш ли, горещо е лицето ми?
И в мен са сетни сили сбрани.
Ще пофучиш, ще виеш със закана,
ще превърнеш всичко в мрак и тишина,
но знаеш ли, душата ми на топло е прибрана
и всеки спомен ще превърне в светлина.
Ще бъде зима! Да, ще бъде зима!
Смълчани ще повяхнат нежните цветя,
но знаеш ли, в природата закони има -
след всяка зима се възражда пролетта!
Кажи, какво ще правиш ти тогава,
когато в люляк се окъпе пролетта?
Е, хайде, давай, малко ти остава,
ще върна пак при мене любовта!
да търсят брод до моето сърце,
преправил глас със звуци медени.
Напразно е! Аз виждам твоето лице!
Не ще сковеш ти в студ сърцето ми,
макар да сипеш мраз и снежни хали,
Не виждаш ли, горещо е лицето ми?
И в мен са сетни сили сбрани.
Ще пофучиш, ще виеш със закана,
ще превърнеш всичко в мрак и тишина,
но знаеш ли, душата ми на топло е прибрана
и всеки спомен ще превърне в светлина.
Ще бъде зима! Да, ще бъде зима!
Смълчани ще повяхнат нежните цветя,
но знаеш ли, в природата закони има -
след всяка зима се възражда пролетта!
Кажи, какво ще правиш ти тогава,
когато в люляк се окъпе пролетта?
Е, хайде, давай, малко ти остава,
ще върна пак при мене любовта!
© Живка Иванова All rights reserved.
