Ще запазя тази красота
Ще запазя тази красота
Не ме сънувай, мили, през нощта
и сънищата си недей изпраща!
Това за мен е празна суета,
игра е странна някаква опасна.
Ще чакам, обади ми се среднощ,
когато само плаче тишината
и във прозореца блести в разкош,
и гледа ме замислена Луната.
Когато светят хиляди звезди,
с любов косите ми те украсяват,
когато пак на мен не ми се спи
и стиховете само ме спасяват.
Ще е вълшебно чак до сутринта
и вятър на шега ще ни целува,
и ще запазя тази красота,
за да заспя във утрото щастлива.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
