Ще запомниш халостника!
Вятърът
мете прилежно.
Спящи улици
сънуват.
Може
да съм пълен
с нежност,
но забравих
как целуват.
Мила моя,
ще те гушна!
Ще притисна
все по-близо.
Толко дива,
а послушно
разкопчаваш
мойта риза...
Колко тайни,
скрити в нежност!
Тези устни...
Как привличат!
Ще си спомня
що е трепет.
Ще си спомня
как се врича.
Нежно
ще се сплитат
длани.
Ще погалят
мека кожа
и целувка,
тъй желана,
ще е дълга
до безбожност...
Ще докоснат
устни жарки
и усмивка и ресници.
Ще запомниш
халостника
и горящи
две зеници!
© Красимир Дяков All rights reserved.
