iliana_08.1962 (Илиана Петрова)
89 1189
Aug 7, 2008, 1:12 PM

Щом дойде моят час 

  Poetry
1849 0 8


Щом дойде моят час
да полетя в безкрая,
деца, не искам сълзи от вас -
това не ще е края.

Ще ме виждате в звездите.
Вечер щом заспи светът,
ще ви галя нежно по косите
с ласка от далечен, млечен път.

Със ветрец ще ви приспивам,
от слънцето ще взема жар.
Нощем аз ще ви завивам
и в сънищата ви ще бъда дар,

Ще ме късате напролет рано,
щом се стопи снегът само.
В букета от кокичета ще съм,
събудили природата от зимен сън.

В плодовете летни за разхлада
и от мен ще има сладост за награда.
В килим от есенни листа ще се постеля,
да ви радва цвят и багра.

В птича песен ще звуча.
Ще ви чувам,ще ви разбера,
когато ви е много тъжно,
ще ви пея, да ви развеселя.

Не се страхувайте деца!
Аз ще живея във вашите сърца.
И пъпна връв ще ни държи -
нишка тънка от моята до вашите души.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??