Щом дойде моят час
Щом дойде моят час
да полетя в безкрая,
деца, не искам сълзи от вас -
това не ще е края.
Ще ме виждате в звездите.
Вечер щом заспи светът,
ще ви галя нежно по косите
с ласка от далечен, млечен път.
Със ветрец ще ви приспивам,
от слънцето ще взема жар.
Нощем аз ще ви завивам
и в сънищата ви ще бъда дар,
Ще ме късате напролет рано,
щом се стопи снегът само.
В букета от кокичета ще съм,
събудили природата от зимен сън.
В плодовете летни за разхлада
и от мен ще има сладост за награда.
В килим от есенни листа ще се постеля,
да ви радва цвят и багра.
В птича песен ще звуча.
Ще ви чувам,ще ви разбера,
когато ви е много тъжно,
ще ви пея, да ви развеселя.
Не се страхувайте деца!
Аз ще живея във вашите сърца.
И пъпна връв ще ни държи -
нишка тънка от моята до вашите души.
© Илиана Петрова All rights reserved.
Поздравявам те за стиха @-'-,- 
