Щом дъждът се извали
Ах, може ли от нежност да боли,
от думи мили, чисти, съкровени,
от бликнали в очите ти сълзи
и от сърце със обич подарено
и може ли ужасно да боде
докосване по-меко от коприна,
въздишката в неземния копнеж,
че никога не можеш да ме имаш.
Ах, може ли от нежност да боли,
от две ръце протегнати към мене
с молбата ти „Ела ме прегърни!“
Отвръщам честно: „Не е споделено“,
а после ме боли, боли, боли,
защото знам, че силно наранявам,
но щом дъждът във теб се извали
ще разбереш - лъжа не заслужаваш.
© Валентина Лозова All rights reserved.
