На Г.
Знам, че си повей на вятъра тих,
толкова много неща искам да кажа…
Душата е бедна на думи… Щом има стих -
има надежда, има и пеперудена вяра.
Виж, вече е пролет, топла и мамеща,
есента някъде надалеч си остана…
Ти превърна се в птичка, обич носеща
и пчеличка в простора. Ти си храма
в сърцето. И не спря да ме топлиш,
да събуждаш душата ми примирена.
Ти си вятъра, в косите ми бродещ ...