Щом "Някога" печели обзалагане
Не я обичам тази дума „някога”,
че все раздава празни обещания.
Надеждите на ластици разтяга,
мечтите пък без капчица внимание
приспива във леглото на забравата.
Защото „някога”- като душевен плевел
се е увил в деня съвместно с навика.
Едно удобство, под което всичко вехне…
И обзалагам се, че винаги е „някога”
дежурен отговор на всичките въпроси,
с които ни обстрелва настоящето
през зъби, с полушепот или косвено.
Кога от прехода ще се измъкнем
и зад гърба ни ще остане блатото?
Кога ще спрем взаимно да се лъжем?
Естествено, разбира се, че „някога”
Достоен отговор. Почти като отлагане.
Че все пак „някога” възможност е нали?
Ала щом „някога” печели обзалагане
е стопроцентна загуба. Уви...
.
© Дочка Василева All rights reserved.
