sladkyYy (Кари)
6 17
Jan 10, 2008, 12:33 AM

Щом ще се умира, ще е както аз реша. 

  Poetry » Love
736 1 3
Благодаря, че ме обича, мили.
Благодаря, че ме дари
с щастливи дни.
Но туй, че неможа да ми повярваш,
че непрестанно се съмняваш в мен,
туй бавно ме убива.
Реших да не бавя повече смъртта си.
Реших да отнема болката от своето сърце.
Прерязвам вените и ето
край с мъките.
На тебе казвам сбогом,
но на свойте майка не можах.
Когато ти я видиш, мили,
да плаче над моя черен гроб,
да пита "дъще моя, защо напусна ни сега"
отговори и вместо мен.
Кажи на клетата ми майка,
че не можах да продължа така.
Да обичам някого, а той да се съмнява.
Да не вярва в моята любов.
Да се вричам аз за вечна вярност,
а той да задава пак въпрос
"Къде и с кой си била?".
Да казвам колко го обичам,
а той да ме обвинява в лъжа.
Тази болка дълго ме убива
и реших да взема в ръце своята съдба.
Реших, че щом ще се умира,
ще е както аз реша.

© Кари All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??