Nov 8, 2015, 7:24 PM

Щом затворя очи 

  Poetry » Other
356 0 0

Всяка нощ, щом затворя очи,
виждам зад тях светлина
и изпращам горещи лъчи
към всички души по света.

С много обич дано ги обгърне,
всяка болка изтрие с любов,
с прошка скръбта да прегърне
и погали със тих благослов.

В сърцата да няма омраза,
тя е бич за човека, уви,
нелечима, посмъртна зараза,
от която до края боли.

Като огън изгаря плътта
мъчително, бавно, не спира,
жупел е сякаш кръвта,
от която човекът умира.

И душата просто си отива,
след себе си оставяйки смъртта
за поредния си полет, жива,
устремена да намери светлина.

Тази нощ зад очите ми пак
тази чиста, добра светлина,
във съня ми поставяше знак
на безсмъртния път - любовта.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??