Щурче
Щурче
До вчера се бъхтих… слугувах на вещи и думи,
но днес аз те искам – за другото нямам талант.
Не ме укорявай все пак, че съм тъй неразумен –
нали не изпаднах от мъдрите топки на Кант.
Да тръгнем веднага. Да кажем за остров Ямайка,
но нейде сред пътя край дяволско бърдо да спрем
и с плам да заровим очите на своите майки,
дори и да бликнат сълзите под този червив чернозем.
Но ничком не падай, а грабвай светкавично мостра
от златна джамия, сложи си и пъстър тюрбан,
а аз пред кубетата в твоята пазва, двуостри,
ще вдигам молитвено мигли и трескава длан.
Ще бъдем щастливи дори и в огромната пустош
и аз ще се връщам привечер брадясал от лов,
а ти ще отглеждаш в градината някакви чувства,
додето ти писне от стихове, смях и любов.
Додето ще грохна накрая под страшната тежест
на всички пороци (а ти ще избягаш със сал).
А нейде щурче боязливо със песен ще среже
сърцето ти крехко, презряло от обич и жал...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
