Щуротии
То… бива… бива щуротии,
но толкова големи - Не!
С един авер - след сто ракии
окепазихме се добре:
Изгониха ни в шест от бара,
а две секунди след това,
Маринко, взе да се търкаля
в неокосената трева.
Последвах неговият пример
с кълбета четири напред,
и седнал - в калната градина
повърнах два пъти подред.
И както драйфах на тревата
край бели рози и бодли,
другарят ми - реши в зората
да викне някакви жени.
Набра рутинно със таблета
познато някакво момче
и му поръча - с Шевролета
да ни докара мацки две!
Нагазих в близкото фонтанче
до охладя за миг глава.
Наплисках си лицето с канче
и сресах бялата коса.
Маринко… също се изкъпа,
изтупа дрехите от кал.
Погали си - доволно пъпа,
дори и грам неизтрезнял.
И ето че - към шест и нещо
до парка спря една кола.
Веднага… стана ми горещо!
Там мернах моята жена!
Тя мигом втурна се към мене,
към мен и моя мил авер!
Зад нея припкаше - засмена -
маринковият кукундер!
Приятелят ми щом ги зърна,
ми се развика веднага,
че тези лелки, той ще върне!
Не бе поръчвал той това!
А в този миг във парка влезе
един огромен Шевролет!
От него - супер мацка слезе
със поразголен тоалет!
След нея крачеше - красиво,
едно накипрено моме!
Усмихваше ни се - щастливо
със адски секси рамене!
Събрахме се във парка всички.
Маринко мигом изтрезня!
И с наш’те милички женички
захванахме… една кавга…
Без много бой се отървахме,
спаси ни бедният шофьор:
Той мигом влезе във хавата -
той бе със опит сутеньор:
Разказа, че е сбъркал парка
на наш’те сприхави жени.
Събра си - чудните другарки
и в Шевролета ги качи.
Разминахме се много леко:
Аз купих кожено палто!
А пък, Маринко - Шевролетче
на неговото страшно зло!
Юри
Йовев
Ноември
2022 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
