Щъркелова песен
Така обичам тези дни –
Бенковски пролети красиви!
В градини нарцис как цъфти,
крила в гнездо как щъркел свива.
Насред селото с бавен ход
колата път към тях намира,
към стълб, комин, църковен свод
от съчки – ланшната квартира.
В едното – поза „крак един”,
току над цъфналата слива;
Към друго – щърк лети самин,
а трето – в чакане прелива.
Така и нашите ръце
се търсят с длани и намират.
Сърцата ни, като перце,
политнали са към баира.
И като онзи щъркел с клюн
затракал е моторът живо.
Колата тук – гнездо на друм –
е пъплещата ни квартира.
И без посока, и без цел,
и все едно къде отива,
ресните мартенски развел,
гальовен вятър ни опива.
© Елена All rights reserved.
