Шупли
Но не във всяка бутилка
Пие дух
И все Някой
Трябва
Да наблюдава
Диспансеризираните
. . .
На бара...
Под житейското равнище
Под егото игото
Екзалтацията
Строго
И банално
. . .
Без гърдите ти
Носът
Малките пръстчета
Тебе
Цялата
Без NOBODY
Без да се разкъсвам
Без да не желая
Без другия пол
Без вретено
Без нощни полюции
Без парно
Без правилните ти зъби
Без глупавите ти очила
Усмихнал бутилките
Дишащ
Дращещ
Ден
...
В този бар ме обичат
Винаги мога
Да им скроя шапката
Или бирата
...
Аз съм
Поредица от въпроси
Приумици
И решения
...
От скоро
СЪМ
Загубил вярата си –
Замествам я с бира
Бирата
Замества какво ли не
И нямам никакви проблеми
С терцетите
Как сте с терцетите?
...
Спокоен съм
Вероятността да падна от бара
Е чаровна
До безизвестност
...
Аз имам нужда
Да си спомням
Тъжнокафевите
Ти ръце
...
Оглеждаме се в стръкчета трева
Разпознаваме виковете на вятъра
И се протягаме към себе си
За да се събудим
...
Животът ми преминава
В таксито
До бара
Два квадратни метра
Вакуумирано
Пришествие
...
В една винаги почтена реалност
В която вратът ти
Е винаги по-дебел
От перото
...
Всички велики хрумвания
Започват от репликата –
Извикай ми такси
...
Мисълта променя структурите
Обичаме
Да не знаем
Нищо за себе си
Ние сме
Хората дзеееееееееееееен
...
Хора свещи индигови
Аури примеси доноси
Насъщна
Хриплива любов
И всичко това на обяд
...
На нея ù е тежко с тази красота
Аз озлочестявам
Думите
Пъплим безпримерно
В стоманените джобове
На гравитацията
...
Денят ми прилича
На стар циганин
Оженил своята сянка
...
Те двамата
Са приемливо стари
Под нозете им
Отдавна
Не шепне зората
Млечен изотоп са Те
В очите
На Великия Наблюдател
Те нямат зъби
Но имат празни торби
И неупотребявани бръчки
Един до друг
Те отстояват
...
Нито дума
Без ред
И максими
Мое прокси
...
Тук не харесват
Баба Веса кучкарката
Бау-бау
Бюргери скапани
...
Усетът за кратка
Форма
Е винаги
Непълнолетен
© Донърджак All rights reserved.
