Швейцарски неделен гоблен
Сякаш с теб сме били във планинския град,
в друго време. Навръх пълнолуние.
Затова ли прокапва и ябълков цвят,
щом наяве, насън, се целуваме.
Затова ли, когато примигваш с очи,
и пастирите губят стадата си;
до последната, всички неделни, лъчи,
са излезли на паша в междата.
Ще отворя книжарничка, с тънко перде,
още утре за тебе – на хълма...
Тъй ще знаеш зад кой рафт, кога и къде,
се изтяга душата ми – с римички пълна.
А в почивката, щом сме съвсем насаме,
ще поседнем на прага и често
ще гризем амарант и бадем, и лимец,
вляво мойто сърце ще наместваш,
Над полята, облекли вечерния хлад,
звънки чанове – смях на дете, ще разклаща
построената, сръчно, от чер шоколад,
тази къща, която нарекохме наша...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
