Всички смешни твърдения тъжно разбрал,
вярвам само във този живот.
Вярвам, че никога никой не е вървял
по водата дълбока без брод.
За какво ми е вяра от кръст разкован
сред неверници в свят от лъжи,
щом мечтите умират под черен саван,
а под белия мама лежи.
Бих натирил търговците с ярост и гняв -
да продават икони на друг,
а камбаните тежки от бронзова сплав
ще разбия словсено и с чук...
Сам на дявола черен опашката с яд
ще откъсна с изтънчен замах.
И ви казвам, че всеки свещеник брадат
носи расо от похот и грях.
Нямам църква с кубета и дъбов олтар,
на небето под гьола дълбок
и подобно на сръчен сибирски бръснар
ще отрежа брадата на Бог.
© Димитър Никифоров All rights reserved.