Apr 16, 2013, 5:11 PM  

Сила

  Poetry » Other
1.8K 0 21

                          Сила

                                                                         

 

И понеже съм хвърлил щастливия зар

със жените, ви казвам, повтарям изрично,

че не ми е съвсем по вкуса Жана д'Арк.

Не харесвам по правило мъжки момичета.

 

Битието сурово не вярва в слова,

по спартански духа и плътта ни калило, 

ала женската сила се крие в това:

в слабостта да показва и ревност, и милост.

 

В непонятната дързост на всяка жена

от кръчмар, дето псува по-дълго и грозно,

няма грамче геройство, ни чужда вина,

а  съшита наедро  премислена поза.

 

И жени не харесвам със нрав обигран,

дето влизат в еднакви обувки с мъжете.

Да не виждам жени, възкачени на кран,

с тежък гаечен ключ, вместо с дяволско цвете.

 

Ни жени с панталон, вместо в рокля. Дори

и без рокля жената е дваж озарена.

Троя падна среднощ. И във ранни зори

всеки мъж пожела да избяга с Елена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съгласна съм с лирическия, трудно е да си мъж с женоподобни.
    Красив стих, Ивайло!
  • Поздравления!!!
  • Поздрав от едно "мъжко момиче"!
  • уви, реалността е друга. по принуда се превръщаме в "мъжки момичета". а стихотворението ти е прекрасно, Ивайло!
  • Троя падна среднощ. И във ранни зори
    всеки мъж пожела да избяга с Елена...

    Силата на жената е в това да бъде жена
    А мъжките момичета... е и те стават за нещо

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....