Dec 15, 2011, 10:40 PM

Сила

  Poetry » Other
903 0 3

Цялата тази болка ме направи силна,
помогна ми напред да продължа.
Сега се чувствам смела и стабилна,
не живея във измислен свят - в лъжа!

По пътя черен често се препъвах,
падах и въргалях се в прахта,
но ставах и веднага се изтупвах,
дори да бях затънала в калта.

От всички тези грешки се научих,
човек да бъда, да обичам да ценя
и в замяна същото получих.
Сега вървя с високо вдигната глава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...