Сила
Вече двайсет години се мисля за слаба
и - когато ме боднат неистини - плача.
Все се моля на Господ, а се кланям пред хляба
и от пот и сълзи аз замесвам погачи.
От светии и дяволи прося утеха
и мечтая за сила - планини да повдигам.
И последното щастийце вчера ми взеха,
а лъжичка любов за деня не ми стига.
Но когато дарих и последната риза
и раздадох последните чисти чорапи,
някой най-неочаквано в гръб ме прониза
и разбрах, че съм имала зъби... да хапя...
И си спомних, че имам оръжия - думи,
честно име, усмивка и истина свята,
вяра в хората, често дори неразумна,
силно рамо до мен и ръка на приятел.
И разбрах, че ще мога света да обърна
и каквото поискам, от раз да направя,
ще успея във сила слабостта да превърна
и със всичко във този живот да се справя.
© Нели Вангелова All rights reserved.
