Sep 17, 2018, 9:58 AM

Сила дай ми!

  Poetry
434 0 1

Още е Лято!
И нищо че сутрин
с одеало в мечти се завивам –
Топлината е Свята!
В порив есенно-мощен
листата очакват леглото си в нивата.

 

На ливадата жълта,
на килимът в тревата
рисуван сякаш от на художник ръката
Есента тук нахълта!
На брега на реката
се събират за полет далечен ятата.

 

Обикалям самотен, 
пустее гората!
За Зимата близка събирам дърва.
Стремеж доживотен –
за Любов, Топлина
на чувствата мои дай силна ръка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...