Sep 7, 2018, 12:03 AM

Силна

  Poetry » Love
477 0 0

Върви си момче, не припарвай до мене
Какво, да не мислиш, че някак ми дреме
Не виждаш ли в мене това безразличие
към твоето минало, безплътно величие.

 

Какво не разбра, какво не дочете
Моля ви тука субтитри включете
Не искам, не моля, дори не желая
а искам да видя вече и края

 

На тази голяма и безтегловна
ужасно ненужна и толкоз греховна
„Любов“, дето казваш, че няма да спре
Я стига, тръгвай си вече момче.

 

Ето, че вече не те и желая
Не искам да бъда с теб до безкрая
Досадно те гледам как се потиш
Хайде, тръгвай, какво, да не чакаш бакшиш

 

За какво да те искам все още в живота
Казваш за мене бил си джакпота
Хей, ти ме накара да бъда по-силна
със твойте лъжи и любов тъй усилна

 

Вече е време и аз ти го казвам
Ето дори и вратата показвам
Върви си защото сега в мен жената
Ще тръгне сама под ръка със съдбата

 

Върви си момче, нежелан си човече
Имам силата да се изправя аз вече
Ще намеря Любов, но не във кавички
И не такава, със следи от карфички.

/Сисилотка/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Рад All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...