Симбиоза
Когато Тялото не го притиска
с досадните си болки и проблеми,
Духът лети където иска
през разстояния и време.
Отива горе при звездите
сред необятните простори
и търси мисли неоткрити
от други, преди него, хора.
Потапя се и в дълбините-
от студ и мрак не се страхува,
защото има сили скрити
от Ада даже да изплува.
Защо тогава Духът трае
Тялото да го тревожи?
Защото, както всеки знае,
Духът без Тялото не може
любимата си да прегърне
и с нея да се люби страстно,
а любовта да се превърне,
след време, във дете прекрасно.
© Петьо Иванов All rights reserved.
