Син сън
Сънувах син, магичен океан,
делфини, сребърни. Като звездите.
И капитанът - в хоризонта взрян,
и кораб, който люби се с вълните
Сирена блясва. Люспи - от сребро,
зелени водорасли са косите.
И сладък глас. Не пее за добро,
пазете си морячета душите!
И гълъб бял, към сушата лети,
моряшката жена. Със сол в очите.
И в човката надеждата цъфти,
и в клонче от маслина тя е скрита.
На мостика е старият моряк,
сирената отплува. Сред вълните.
Ще стигнеш, капитане, дом и бряг,
делфините те водят. И мечтите.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
