Синът на Светлината

СИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА

… не е нормално всяка нощ в един да ме събужда глупавата мисъл,

че Господ Бог – нали съм негов син, на светли бъднини ме е орисал,

че няма да я карам ден за ден в мечти, в химери, в купища илюзии,

че аз – додето пея – вдъхновен! – животът и от мен ще се изхлузи,

че хлябът бял на моята бохча ще стигне – да нахраня всички гладни,

в безсилията свои да мълча – нали и аз съм в тях от ден до пладне,

че някой ден със птиците в летеж и аз ще литна – Син на Светлината,

че ще гори безсънната ми свещ над песничката моя – недопята,

безмълвиците мои ще летят – рояк безсънни нощни пеперуди.

Нормален ли е смахнатият свят, щом посред нощ събужда всички луди?