Сине мой
И ти ли, като другите младоци
не приемаш днешната съдба?
Бягате от днешните пороци
в лявата и дясната резба...
Ти се готвиш да зиминеш, чедо,
там във чуждата за теб страна.
Там да си й копието бледо
без децата мили, без жена.
Твоята държава тука, сине,
тъне във забрава ден след ден.
Всеки иска днеска да я мине
в двора й отдавна разграден.
Тука всичко вече се пропуква -
фугите са зейналата паст.
Та за туй от нея всеки хуква
срам да не бере от тази власт.
Знам, че търсиш изход във живота.
Знам, че ти отиваш на гурбет,
за да стигнеш по-висока кота...
Запази обаче тоз обет:
не оставай в чуждата държава -
пак върни се в своята страна.
Милата Родина заслужава
обич повече отколко към жена.
© Никола Апостолов All rights reserved.
