Сини бразди
Горещо небе, преливат звезди.
Блести.
Стоя пред прозореца свита,сърдита.
Сърцето ми плахо тупти.
А ти си спокоен. Палиш цигара, гледаш встрани.
Забрави за мен, спомен нямаш дори.
А дали?
Приключи с молбите. Пак заповядай, чао и мерси.
Подписал се вече ,спомен за век,
остави ми сини бразди.
И ти си човек?
Доволно поглеждаш и тръгваш напред.
И утре по същото време си знам,
ще бъда там.
Със поглед смирен, не те виня.
Търпя.
За мен си вече студен, но съм в плен.
И шамарът ти даже ме гали.
Пари, но не ми стига съвсем.
Все още мисля, вината дали не е в мен.
© Кристина Вълева All rights reserved.
