Като нощта съм синьо-копринена,
изтрила с везана кърпичка
всички сълзи на деня.
И дишам във въздуха
пролетно-хладничко.
Сега ще приспя прозорците.
Само някъде светлинка ще оставя.
Тишина... само твоят прозорец свети.
Тишина... само нежен полъх от вятър.
Синя коприна се стели...
Синя, от моите трепети...
Спи градът... в зефирена нежност. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up